Archive for Singing

Two song recordings

{ January 21, 2008 @ 7:26 pm } · { Singing }
{ } · { Leave a Comment }

Five for Fighting – Superman

and

Johnny Cash – Hurt

Maybe I don’t sing so well as I think but the point is I love singing, doesn’t matter how it sounds…

Новогодишни изненади?

{ January 1, 2008 @ 12:59 am } · { Singing }
{ } · { Leave a Comment }

sing.gifЗнам, че няма как да помня всичко особено след като съм бил толкова малък, но често се случва да преоткривам неща за себе си, които съм позабравил. Все едно подреждам пъзел с много липсващи парчета, които трябва сам да открия. Много често съм се замислял… защо се отказах от пеенето. Може би съм имал реална възможност да се развия в тази посока, но съм я изпуснал. Още от малък съм си музикален. Майка ми често ми разправя как когато още съм бил малък (може би на около 4 години) всеки ден съм взимал един стол, слагал съм го по средата на стаята и съм пял. Освен това съм се будил всяка сутрин в 6 и познайте какво? Пак съм пял докато не се събудят всички. Не че сега не ми се случва, казват че пеенето рано сутрин се отразява зле на гласните струни, е аз пък не мисля така. Почти винаги започвам деня си с песен и така ми харесва. Та относно пеенето. Когато бях в първи клас имах възможност да бъда част от детска вокална група (с име Пуф Паф :) ), явно съм бил поне малко по-добър от останалите, защото винаги пеех главната част от песните, а другите ми припяваха. Участвал съм в няколко концерта, пял съм пред доста хора, но тогава не го осъзнавах. Сега щях да умра от сценична треска. През първата година пях предимно песни на Хайгашот Агасян. Веднъж на един концерт се случи така, че стана объркване, никой не ми беше казал, че няма аз да пея песента (“Хей приятелю здравей, мойта песничка запей, тя е нужна и дори прави хората добри”:)), цялата ни вокална група беше там само за да пее припева на някакво надуто момче в лъскав костюм. Стана така, че започнах да пея песента и микрофонът ми беше изключен, казаха ми, че съм се объркал и тогава разбрах… Стана ми супер гадно, че никой не ме беше предупредил. Самия Хайгашот Агасян беше на концерта, помня че му исках автограф… След този ‘фал’ малко се позамислих и с течение на времето станах по-несигурен. Във 2ри или 3ти клас се преместих в друго училище. Там също се записах в нещо като училищен хор, харесаха ме, помня как ни бяха наредили един до друг и ни караха да пеем част от една песен, след като ме чуха ми предложиха отново да пея аз по-голямата част от песента, не помня коя беше, няма значение, но помня вълнението ми, бях адски нервен и притеснен. Докато се прибирах си внуших, че това не е за мен, че си губя времето и дори че получавам главоболие :) И до там с моята ‘звездна кариера’, отказах се рано-рано. Иска ми се родителите ми да бяха обърнали повече внимание и да ме бяха убедили да продължа, все пак едно малко дете не трябва да решава съвсем само такива неща….

ХЕЙ, ПРИЯТЕЛЮ (от Хайгашот Агасян)

Таз история добра, стана в старата гора.
Имаше едно момче с много весело гласче.
Пееше то нощ и ден, този тъй познат рефрен.

Припев:
Хей, приятелю, здравей!
Мойта песничка запей,
тя е нужна и дори прави хората добри. (2)

Но веднъж един крадец, хвана малкия певец.
И остави го в нощта със запушена уста.
Кой ще пее нощ и ден този тъй познат рефрен?

Припев:…(2)

Но крадеца в нощта чу отново песента.
Въпреки че се укри в най-дълбоките гори.
Спря го и го хвана в плен този тъй познат рефрен.

Припев:…(2)

И се върна тоз крадец, пак при малкия певец.
Засрамен запя на глас, с него песента тогаз.
Тъй светът бе променен от един красив рефрен.